Намирайки се в подножието му, Пирин грабва човешкото око със своята осанка. Тази грандиозна каменна грамада, забила в небето страховитите си върхове, привлича като магнит всяка година хиляди хора към себе си. Някои се устремяват към върховете, за да се насладят на величествената гледка разкриваща се отгоре, други търсят прохладата на гората, трети се любуват на тучните поляни осеяни с цветя.
    Сред най-привлекателната част на Пирин са нейните езера. Те се възпети в песни, стихове, приказки, легенди, предания и се радват на огромна популярност сред посетителите на планината. Въпреки това, не е пресилено да се каже, че те са една все още непозната нейна страна. Често поетично хората ги наричат очите на Пирин. Въпреки че са обект на научен интерес още от втората половина на XIX век, те все още крият много тайни, които очакват настоящи и бъдещи изследователи. И до днес ние не знаем точния им брой, както и какво крият в себе си много от тях.
    Почти всички пирински езера съставляват отделни групи сгушени в циркусите на планината или се нижат като броеници по долините на реките, където някога са се спускали огромни ледени езици. Често някои от тях се считат са самотни – Безбожкото, Синанишкото, Беговишкото (Кукленското) и др., но това не е така. Те имат своите малки другарчета, които скрити в клека или някоя камениста вдлъбнатина, често убягват от окото на туристите. Макар и малко, но такива единични езера има. Тук ние ще се запознаем с тези наистина самотни очи на Пирин. Някои от тях са добре познати на любителите на Пирин, но други са почти неизвестни, за тях малко се знае и може да се намери в литературата.
    Езерата “самотници” са разположени в двата края на Северен Пирин, обикновено далеч от останалите езерни групи. Повечето са малки – още една причина за тяхната неизвестност. В Пирин единичните езера са Даутово, Суходолското, Кабата и Пукнатото езеро. Към този скромен отбор може да се добави и Маненкото езеро, което мнозина учени причисляват към групата на Влашките (Демиркапийските) езера, въпреки че се намира в самостоятелен циркус. За любителите на интересни факти - от петте езера, две са разположени в землището на гр. Разлог – Даутово и Суходолско, едно в землището на гр. Банско – Кабата, и две в това на с. Пирин – Маненкото и Пукнатото. Но нека да се запознаем с тях!
    Даутово езеро е разположено в югоизточното подножие на красавеца Даутов връх, на 2341 м н. в. Заема дъното на малък плитък циркус. Сред досега известните езера в Пирин, това е най-северното и най-западно разположено езеро. Има сърцевидна форма с размери: дължина 130 м, и ширина 115 м. Когато е пълно дълбочината му достига 2 м. Бреговете му са полегати, тревисти, на места обрасли с клек, само в югозападната част каменисти. От него се открива прекрасна панорама към мраморните гиганти Разложки Суходол, Баюви дупки, Бански Суходол и страховитите ридове спускащи се от тях към Разложката котловина. Гледано от билото, езерото придава неповторим чар на откриващата се панорама.
    Интересна особеност на Даутово езеро е твърде непостоянният му режим. Макар и кратък, всяка година животът му е динамичен и интересен. След като се събуди в края на пролетта, по време на активното снеготопене площта му достига 9,5 дка и от югоизточния му край изтича малко поточе – ляв приток на Бела река. След изчезването на преспите езерото се храни за кратко от водата идваща от малък извор по склона на Даутов връх и тази, акумулирана от каменния сипей в югоизточния му край. През юли и август водното огледало бързо се свива, притокът на вода спира, а през септември езерото почти винаги пресъхва, за да се появи отново през следващата година.
    Суходолското езеро е сгушено в неголяма вдлъбнатина, оградено от големи скали и клек в циркуса Разложки Суходол, на 2311 м н. в. Учудващо е, че в този безводен циркус има езеро. То е едно истинско богатство за минаващите през тази част на планината, които намират спасение утолявайки жаждата си. Съществува благодарение на специфичната калциево-силикатна основа, която задържа вода - подобна на тази в циркуса Кабата. Площта на езерото е 0.9 дка. Има почти кръгла форма с диаметър около 40 метра. Езерото е плитко (0,7 м) и посетителят може да види всеки детайл от тинесто-каменистото му дъно. Въпреки незначителните си размери и дълбочина, езерото се отличава с постоянен воден режим. Подхранва се от две поточета втичащи се в южната му част. Оттича се в североизточния си край, давайки началото на река Суходолска.
    Езерото Кабата е едно от най-странните в Пирин. То е останка от някога по-голямо езеро, днес почти затлачено, поради което не се отбелязва в литературата и картите. Намира се в южния край на малкия едноименен циркус ограден от върховете Вихрен и Хвойнати, на 2457 м н. в. Разположено е върху малка заравненост, над десния бряг на потока Елтепска (Вихренска) вода, по североизточните склонове на Хвойнати (Овинати) връх. Има крушовидна форма и площ едва 0,18 дка. Дълбочината му е около 30 см. Бреговете му са равни, обрасли с гъст тревен килим.
    Някога езерото в циркуса Кабата е било по-голямо. За това свидетелстват затлачените му заблатени източни брегове, където личат следите на няколко малки локви, които са били част от него в миналото. Подхранва се от снежните преспи, а след стопяването им, за известно време, от късо маловодно поточе вливащо се в южния му край. Отича се в северния си край към потока Елтепска (Вихренска) вода, чиито извори са наблизо в западната част на циркуса. Обикновено в края на юли езерото пресъхва.
    Пукнатото езеро е едно от най-непознатите в Пирин. Това е малко моренно езерце, скрито между камънак и хвойна в края на гората, по склоновете на отделящия се на югозапад от вр. Хлевен Дебели рид, на 2160 м н. в. За него почти не се споменава в литературата и картите, а където това е направено, информацията почти винаги е неточна. То е най-южно разположеното пиринско езеро. Площта му е 1,2 дка, а дълбочината около 1 м. Някога езерото е било по-голямо, но преграждащите го скали се разрушили – пукнали, заради което е наречено така. През лятото водното му огледало се покрива от листата на растението плаваща ежова главичка (Sparganium natans). Наблюдавано отдалеч то има интересен зеленикав цвят. Въпреки че е малко, Пукнатото езеро е постоянно и от него изтича малко поточе. Това е едно от малкото в Пирин, заедно с Долното (Рибното) Василашко и Долното (Мечото, Жабешкото, Малкото) Синанишко езеро, край чиито брегове има гора. Всички останали пирински езера са разположени над горския пояс.
    Маненкото езеро е разположено на 2332 м н. в., в малкия вторичен циркус Дупката, ограден от върховете Каменица и Яловарника, и късите ридове спускащи се от тях в югоизточна посока към долината на Третата (Демиркапийска) река. Мнозина автори го причисляват към групата на Влашките (Демиркапийските) езера. Има интересна крушовидна форма. Въпреки името си, то никак не е малко. Площта му е 9,5 дка, като максималната му дължина достига 184 м. Интересно при него е, че е встрани от потока отводняващ циркуса. Водите на самото езеро се изтичат през ограждащия го камънак, за да се влее метри по-надолу в потока втурващ се по склона към долината на Третата река. Измервания за дълбочината му не са правени.
    Всяко от самотните езера на Пирин е уникално по една или друга причина. Това трябва да ни стимулира да ги опазваме и да оценяваме богатството им. Така не само днес, а и в бъдеще ще има с какво да се гордеем и на какво да се радваме. За нас, нека остане удовлетворението да ги гледаме, да им се радваме, и да правим всичко възможно радостта, която ни носят, да остане и за бъдещите поколения!

Николай Даутов